Цените на недвижимите имоти са в зависимост от народопсихологията на българите.
(статията е от м. май 2009 г.)
Българските специфики се проявяват и по отношение пазара на имотите, особено в период на криза. Анализаторите на СЕК имат по-различно схващане по отношение дъното и раздвижването.
Всеки ден в различни средства за масово осведомяване, назовани и по-често неназовани „експерти” стигат до дъното по отношение цените на недвижимите имоти или отскачат от дъното, или отново се спускат. Сякаш има някакви състезания по качване и слизане. Според някои цените са заспали, според други има събуждане. Всеки според интереса си.
В „СЕК” се занимаваме с цени на строителни и монтажни работи, при които също има спад, но той е 3-4 %. И затова уточняваме, че не е коректно да се говори и пише за „големия спад на цените в строителството”. Цената на строителството винаги е около половината от цената на търгувания недвижим имот. Другата половина е цената на парцела, различните такси и хонорари около строителството и печалбата на търговците, посредниците и спекулантите. В сегашната криза около търговията на недвижими имоти, която някои наричат „строителна индустрия”, при строителните цени, все още няма осезателни скокове. Причините ги обясняваме по други поводи.
Нашият анализ по отношение цените на имотите показва, че не е налице пазарен натиск надолу или нагоре, обоснован от необходимости, а по-скоро лутане и нервност от страна на посредници и спекуланти, които объркват купувачи и продавачи в стремежа си да оцелеят.
Българският имотен и преди всичко жилищно-имотен пазар, има особености и отлики спрямо подобния пазар в Европа и по света. Който не се съобразява с тези особености, а разчита на заимствани от учебниците методики за ценови акции, манипулации и спекулативни подходи ще сгреши. Натегачите, естествено знаят това, но интересите им диктуват периодично да убеждават ту продавачите, ту купувачите, ту нагоре, ту надолу, за да има сделка и следователно посреднически хонорар.
България е уникален случай по отношение на имотните притежания. При население кръгло 7.5 милиона души разполагаме с 3.8 милиона жилища, над 90 % от които са на дребни собственици. На по-малко от двама души се пада жилище. Над 60 % от семействата имат по две жилища, над 20 % - по три жилища, като в т.ч. влиза и вила, пригодена за живеене. През последните четири години се увеличи броят на ваканционните жилища, но и при тях само до 30 % са на едри собственици, т.е. преобладават дребните собственици. Колкото и да мизерстват българите, все още не са готови да продадат необитаваното си жилище в малък град или село, за да купят по-голямо в града. От тези среди в тази криза и при сегашното поколение, раздвижване на жилищния пазар не може да се очаква. Те може да мизерстват, но няма да продават.
Само около 30 % от необитаваните завършени жилища в големите градове са на едри собственици – предприемачи. Тях всъщност се мъчат да прикоткат посредниците към продажби. Това няма как да стане в обозримо бъдеще, защото първо въпросните предприемачи нямат необходимост от пари и второ ако вземат нови пари няма къде да ги вложат. Предприемачите категорично нямат намерение и необходимост да продават в сегашната конюнктура. Някои от тях продължават да строят без да се смущават особено от обстоятелството, че няма купувачи. И това е част от особеностите на народопсихологията. Предприемачите в по-голямата си част са типични българчета, които се съмняват във всяко предлагано им изгодно начинание. Те инстинктивно усещат примката. Пък и има защо да са предпазливи. Обстоятелството, че им се пробутват гръмки имена, изписани на латиница, не ги впечатлява.
Кого всъщност трогват симпозиумите, едрите заглавия, разнопосочните предсказания относно недвижимите имоти. Само някои от чуждестранните спекуланти и наивници. Ако въобще е имало, кой знае колко чужденци в този пазар. Българите считат без да го показват, че по-голямата част от чуждестранните инвестиции са си връщащи се български пари. Нито хотелиерите, нито жилищните предприемачи, нито който и да е притежател на недвижими имоти не се втурва и няма и да се втурне да продава, колкото и да го стряскат по вестници, телевизии и симпозиуми. Същото е и по отношение на купуването. За сега депозитът е по-сигурна инвестиция. Дребните и средните бизнесмени влагат парите на лични депозити и имат нагласа да чакат години. Няма в България сега кой да рискува с купуване или продажби. Еуфорията по бързи и лесни печалби отмина. Българският бизнес, с малки изключения е обзет от апатия и тя ще продължи дълго. Причините за това са комплексни и събитията, които ни се случиха само през XX век, ни научиха да бъдем песимисти и неоправдано подозрителни. Трудно се побираме, съобразно брутния си продукт, в имотните си притежания, но сме инертни не само при наличието на световна криза. Напоследък доказват, че произлизаме преимуществено от траките. Достатъчно е в такъв случай да прочетем внимателно описанието за тракийската народопсихология, приписвано на Херодат. А и без такова описание бихме могли да се запитаме сега ли сме в криза или през последните години бяхме в криза, чийто израз беше строителния хаос.
Не беше нормално да строим сгради без пътища, канализация, пречиствателни станции и всички други елементи на техническата, а и на духовната инфраструктура.
Не беше и не е нормално да обявяваме и да разтягаме цени на жилища, офиси, търговски площи и т.н. за m2 при положение, че никой не може да каже какво означава, какво се включва в тази цена. Било уж по БДС, а няма такъв БДС. Било на акт 14, било на акт 15, било на шпакловка и т.н. Сега падали или се качвали цените, но никой не знае спрямо какво. Виждаме, хаосът е умишлен, но вярвяме на елементарно пробутани хитрости. А дали всъщност някой вярва?
Ненормалностите продължават. Даже се поощряват и наслагват. Да бяха определили поне какво влиза в цената на жилище за квадратен метър или поне къде и как се мери този квадратен метър, за да могат българския и чуждестранен купувач или продавач да разшифрова тази загадка. Обаче всички предпочитат мъглата. А може би не е случайно, че от нашите тракийски предци са ни останали само обредни строежи и виночерпни златни съдове.
