Времетраене на строежите
(определяне на прогнозни срокове)
Цената и срокът са двата съществени елемента за оценяване на ефективността и целесъобразността на всяка частна или обществена поръчка. Преди да вземе инвестиционно решение всеки възложител използва различни източници и получава прогнозните величини за цената и срока. Не може да се заяви императивно кой от тези показатели е по-важен. Зависи от инвестиционната цел и отговорът е въпрос на изчисления. Едно е да се строят жилища, които ще се продават в непредвидими срокове, друго е да се строи производствен цех, чиято продукция трябва да изпревари конкурентите и да носи значителна печалба.
Когато поръчва инвестиционния проект, възложителят го съобразява с оптимизираната цел и с помощта на проектанта избира проектни решения, които са съобразени с необходимите му срокове. Много често се предпочитат технологично и организационно скъпи решения, които съкращават сроковете за изпълнение. Много често не се сбъдват „розови” стопански намерения, защото не е уцелена подходящата технология и организация за изпълнение на строежа. В това отношение консултантската и арбитражната дейности на СЕК предоставят много примери.
Прогнозното времетраене винаги се различава от проектното, а проектното също няма да съвпадне със строителното, но е важно разликите да не са значителни.
В днешно време, в нашата страна, са много малко случаите строител да фалира, защото е изгонен от строежа за неспазен срок, но от архивите и от вестниците преди 100 години узнаваме, че тогава се е случвало често. Изводът от това сравнение може да е разнопосочен, но не бива да изключваме хипотезата, че „лесните пари” разхлабиха възложителите и поразглезиха строителите по отношение на сроковете.
Дойде моментът, когато всички трябва да се вгледаме във времетраенето.
До 1991 година, до когато се прилагаха държавните нормативи, към отменения още през 1997 година Правилник за капиталното строителство, възложители и строители използваха при договарянето таблици с „норми за времетраене”. Съхраняваме ги, в СЕК, тези норми и услужваме с тях, на когото потрябват, но не ги прилагаме. Те са изработени добросъвестно, обосновани са с оптимизирани графици, но при други материали, машини, инструменти, производителност. Не са малко възложителите, които използват старите норми като прогнозни за сегашната си дейност, но грешат. Преглеждали сме им графиците на тези норми и сме стигнали до извода, че трябва да се намаляват с 0.65 – 0.75.
Както за ценообразуването, така и за времетраенето и по света и у нас се използват аналози. Важно, и то много важно, е за аналог да се взема не точно и само фактическото времетраене на строежа, а екзекутивният график на аналоговия строеж. И тъй като във всяка епоха „времето е пари” , прогнозното времетраене също е пари и затова е добре възложителят да подлага този показател на не по-малко преци зно състезание, отколкото строителната цена, без да обявява предварително своя прогнозен срок. А прогнозният срок може и трябва да се определи с комплексния времеви график, който е съставна част на ПБЗ. От това пък следва, че графикът към ПБЗ трябва да е истински, а за да бъде той истински, трябва да се изработи професионално. Такива графици обаче срещаме най-много на 15% от изграждащите се строежи. В следваща разработка има практически съвети към възложителите какво да търсят в графика, преди да го платят.
