Подизпълнителите реализират 55-60 % от изпълнявания строителен обем (в стойностно изражение). Те са по-иновационната част от бранша.
По изследвания на СЕК около 55-60 % от изпълнявания строителен обем (в стойностно изражение минава през т. нар. подизпълнителска дейност, в която е зает около 40 % от изпълнителския персонал.
Подизпълнителите са по-иновационната част на бранша. Те изпълняват специализирани видове работи, свързани с по-високи квалификационни изисквания, с по-висока ефективност, с по-високо ниво във всяко отношение. Ако браншът си позволи да затрие специализираните подизпълнители, подемът, който очакваме след година или две ще се забави. А такава опасност съществува, ако подизпълнителите не получават навреме парите си.
Съобразно с чл. 163 (4) от ЗУТ Строителят, който е сключил договор с възложителя за изпълнение на строителна поръчка, може да превъзлага части от строежа или видове работи на подизпълнители, за което сключва с тях договори по общия ред. Няма нормативна забрана какви и колко части или етапи от строежа и колко и какви видове работи могат да се превъзлагат. Няма нормативна забрана и подизпълнителите да превъзлагат на свои подизпълнители и т.н. Подобни забрани или ограничения обаче може да има в договора за строителство или в други държавни нормативи, които уреждат други взаимоотношения. Например в ЗОП или в произтичащи от ЗОП следствия. На подизпълнители те трябва да се плаща по устано вен в договора ред. Проблемите сега са в текстовете на старите досегашни договори, където подизпълнителите не са си защитили достатъчно правата и в новите договори, където не се записват категорични текстове по отношение на плащанията.
Определения за подизпълнителство
Подизпълнителят е трето лице в договорните взаимоотношения, което се наема да изпълни от името на Строителя някои от задълженията му по договора за проектиране или за строителство. При строителството, за разлика от доставчика, подизпълнителят участва в изграждането на обекта със свои работници и техника.
Точна разграничителна линия между подизпълнители и доставчици е трудно да се определи. Някои са чисти подизпълнители по смисъла на споменатия критерий, но други са със смесени функции. Ако в договора за строителство този проблем не е изчистен, в процеса на изпълнението и плащането може да възникнат спорове. В ПКС и други нормативни документи имаше препоръки в тази насока, но сега взаимоотношенията са само на договорна основа.
Договорът за подизпълнителство по принцип е договор между Строителя (главния изпълнител) и подизпълнителя. Правоотношения между Възложителя и подизпълнителя у нас уж няма, но практически не е точно така. Проблемът е много заплетен и изясняването му във всеки конкретен случай с конкретен договор е въпрос на предвидливост и пресметливост от заинтересованата страна, особено по отношение на плащанията и особено в период на стопанска криза. Изключително опасни се оказват сега някои неуточнени клаузи относно намесата на Възложителя във взаимоотношенията главен изпълнител - подизпълнител, когато Възложителят е подписал актове за свършена работа, но я е платил на главния изпълнител.
Липсата на договорни отношения между Възложителя и подизпълнителя, може да бъде от полза за Възложителя, примерно като го изолира от споровете между главния изпълнител и подизпълнителя.
Правото на превъзлагане
Съществуват различни подходи за ограничаване или забраняване на превъзлагането от Строителя на подизпълнители, които в последствие определят и финансовите взаимоотношения. В някои случаи страните може да предвидят, че Строителят (изпълнителят) не може да възлага голяма част от своите задължения във връзка с проектирането или строителството. В други случаи договорът може да определя задълженията, които изпълнителят не може да превъзлага и тези, които може да превъзлага. В трети случаи страните може да се споразумеят, че изпълнителят не може да превъзлага никои свои задължения и цялото това разнообразие винаги допира до плащането. Ако изходим от положението, че няма забрана, то излиза че е допустимо Строителят (предприемач-изпълнител) да превъзложи всички или по-голямата част от своите задължения. Допустимо е със съгласието на клиента-възложител или ако в договора не е вписано нищо по този въпрос. Какъвто и договорен вариант да се избере, не бива да се забравя, че идва моментът на плащането и би трябвало специализираният подизпълнител безпрепятствено да си получи парите. В това на сегашния етап са и големите трудности за подизпълнителите.
Избор на подизпълнители
Възложителят (инвеститорът) може да има малък интерес или да няма никакъв интерес от участие в избора на подизпълнител. В такива случаи изборът на подизпълнител е изключително право на Строителя-главен изпълнител.
Има случаи обаче, когато Възложителят проявява конкретен интерес от участие в избора на подизпълнител, както за разработката на проекта, така и за изпълнението на строителството. Той най-често иска да има сигурност, че превъзложените задължения ще бъдат изпълнени от фирма, която има опит и ресурси за задоволително изпълнение на тези задължения.
Възложителят може да иска да има сигурност, че определени съоръжения ще бъдат монтирани при спазване на определен стандарт, което не може да бъде постигнато от всеки подизпълнител.
Възложителят (инвеститор) може да е заинтересован точно определена част от проекта да се разработи от назован от него доставчик.
При договори, при които цената се дължи от Възложителя на Строителя (главен изпълнител), както е при договори за възстановяване на разходите, Възложителят е заинтересован превъзложените задължения да бъдат изпълнени при най-изгодна цена. Когато се ползват кредити, кредитната институция също може да предяви някои искания по отношение на превъзлагането.
Възложителите трябва да знаят, че включването в договора на клауза, задължаваща изпълнителя да сключва договор за подизпълнителство с определен подизпълнител, може да има неблагоприятни финансови последици за тях, тъй като изпълнителят може да включи в своята цена увеличена стойност за упражняване на увеличен контрол над подизпълнител, с чиято работа той може да не е запознат, както и увеличение за повишения риск от носенето на отговорност пред Възложителя за загуби, дължащи се на неизпълнение от страна на препоръчания (наложения) му подизпълнител.
Освен това Възложителят трябва да знае, че неговото участие в избора на подизпълнители може да освободи Главния изпълнител от отговорност във връзка с неизпълнение от страна на наложен подизпълнител. Тези напомняния не са в изгода на главните изпълнители, но те пък намират начини за реванш, като задържат парите на подизпълнителите.
Отговорност за неизпълнение от подизпълнителя
В договора страните трябва да се споразумеят, до каква степен Строителят-главен изпълнител ще носи отговорност за неизпълнение, допуснато от подизпълнителя. Те могат да се уговорят, че Възложителят въобще няма да се засяга от действията на подизпълнителя и всички пропуски, забавяния и провали са само за сметка на Главния изпълнител. Такъв подход би защитил правото на Възложителя на обезщетения за загуби, произтичащи от неизпълнение от страна на подизпълнител.
Ако според договора Строителят е принуден да приеме за подизпълнител лице, препоръчано от Възложителя, против чието наемане той има възражения, то страните могат да ограничат отговорността на изпълнителя за загуби, дължащи се на неизпълнение от страна на подизпълнителя.
Трудно е да се позовем на съществуващата практика, защото няма достатъчно обявена явно такава. Препоръката е всяка от трите страни добре да оценява възможностите си, да вниква в записните клаузи и да не забравя, че никой никому няма да прощава, особено в кризисни ситуации и особено в сроковете и размерите на плащанията.
Право на Възложителя за искове към подизпълнителя
Има случаи, при които Възложителят (инвеститорът) може да иска подизпълнителят да поеме известни задължения спрямо него и следователно той да има право на иск директно към подизпълнителя за нарушаване на такива задължения. Например Възложителят може да иска подизпълнителят да пази някои тайни за строежа.
Главният изпълнител от своя страна, най-често не иска да носи отговорност пред Възложителя за недостътъци на проекта по специализирана част от обекта, която трябва да бъде проектирана и доставена, като например климатична инсталация.
В такива случаи страните могат да се споразумеят Възложителят (инвеститорът) да има право на иск направо към подизпълнителя, но когато няма договорни отношения между Възложителя и подизпълнителя, както най-често става у нас, то Възложителят няма да има право на иск направо против подизпълнителя. Този въпрос може да се уреди, ако се сключи отделно споразумение на Възложителя с подизпълнителя, ограничено до задълженията, които му се възлагат. Тогава пък е много вероятно да настъпят търкания по спазването на графиците за изпълнение и за плащания.
Алтернативният подход е да се вменят съответните задължения на Строителя (главния изпълнител) и той да изисква същите задължения от страна на подизпълнителя. Това може да се постигне или чрез клауза в договора, изискваща от Строителя да направи това, или като Възложителят даде съгласието си при условие, че предложеният от Строителя подизпълнител ще поеме същите задължения, за да може Възложителят да има право на иск направо против подизпълнителя. В договора трябва да се включи допълнителна клауза, с която Строителят прехвърля на Възложителя правата си на иск против подизпълнителя. Споменатите уговорки трябва да се съобразяват с изискванията на Закона за задълженията и договорите.
Плащанията за изпълнение от подизпълнител
В повечето от случаите и у нас и в други страни, Възложителят (инвеститор) не е длъжен да плаща на подизпълнителя. Така е, но на много места у нас платежните документи се подипсват от Възложителя, защото Главният изпълнител няма необходимата компетентност. Нормативно решение няма, но се подразбира, че трябва да се процедира съобразно договора. Това пък означава, че проблемът трябва да се решава с договора, за да няма излишни спорове. Твърде голямо е разнообразието в практиката на плащанията на подизпълнителите. Нашите читатели трябва да имат предвид това обстоятелство, когато сключват договори с чужденци за работа в България и да не считат, че нашата система, доколкото я има, е единствена и най-правилна. И да знаят, че провереното и доброто в друга страна може да се окаже капан за нашия подизпълнител или съответно за Главния изпълнител.
Възложителите (инвеститрои) трябва да знаят, че евентуално плащане от Възложител директно на подизпълнител може да въвлече Възложителя в спорове между Главен изпълнител и подизпълнител и от там да влоши отношенията между тях, което неминуемо се отразява на качеството и срока.
От друга страна, много често нашите главни изпълнители, както вече споменахми, нямат компетенции по специализираните подизпълнителски дейности и е излишно да се въвличат в усложнени взаимоотношения.
При възлагане на строителство, финансирано с обществени средства се срещат ограничения за размера на превъзлагането на един или няколко подизпълнителя. Спорове предизвикват методиките за определяне на този размер.
Например: В договора или в тръжните условия може да е вписано, че Главният изпълнител не може да превъзлага повече от 50% на подизпълнители, без да е упоменато как се изчисляват тези 50%. Подразбира се, че е 50% от обема, измерен в лева. Но има видове работи с 80% материали, а други с 20% материали. Има видове работи с 90% допълнителни разходи, а други - с 30% допълнителни разходи в зависимост от трудоемкостта. Има работи, изпълнявани с вносни материали, а други - с местни материали и т.н. С този пример показваме, че всяко ограничение от подобен характер може да се заобиколи с подходяща хитрина.
Сътрудничество между Възложител и подизпълнител
По правило всяко сътрудничество на Възложителя с подизпълнителите става чрез Строителя (главния изпълнител). По желание на страните, те могат да предвидят, Възложителят да бъде длъжен да предоставя информация и да сътрудничи с подизпълнителя по същия начин и в същия обсег, когато подизпълнителят изпълнява задължения на Строителя.
Пряката връзка между Възложителя и подизпълнителя често е желателна, за да може въпроси, свързани с изпълнението от подизпълнителя да бъдат обсъждани и разбирани и от двете страни. Затова по тяхно желание страните могат да решат договорът за строителство на обекта да дава право на Възложителя да се свързва направо с подизпълнителите по технически въпроси или по въпроси, свързани с проекта или качеството на работите. Договорът може също да дава право на главния изпълнител да присъства на обсъжданията между Възложителя и подизпълнителя и може да задължава Възложителя да уведомява главния изпълнител за всичките му контакти.
Всичко написано тук се свежда до плащане на пари. Оказва се в сегашната практика, че в много случаи главните изпълнители са взели аванси и междинни плащания и за подизпълнителската дейност, и предвид кризисната ситуация ги присвояват. Ако в договора не е предвидена подобна ситуация, изходът е много проблематичен.
