Понеделник, 07 Февруари 2011 15:41
Строителната програма е неразделна част от договора за строителство. Чрез програмата се конкретизират и реализират плащанията.
В примерните договори, а напоследък и в конкретни договорни условия по обществени поръчки, се споменава за строителни програми, контрол по изпълнението на строителните програми, санкции и даже отстраняване на изпълнители заради неизпълнение на строителни програми. Търсим адекватно обяснение дали това е поредното плашило или най-после ще бъде практика и как точно ще се реализира тази практика?
По принцип програмата за изпълнение на строежа или строителната програма, или само програмата е неразделна част от договора за строителство. Договорът е споразумение между страните, в което се определят условията, при които ще се изпълни строителството. Като се предположи, че всеки строеж ще бъде изпълнен съобразно изискванията на чл. 169 ЗУТ, а това е неотменно задължение, остава да се договорят два основни проблема - цена и срок.
Не е възможно да се отговори еднозначно кое от тези условия е по-значимо. Зависи от много фактори и инвеститорът ги степенува. Най-често те са взаимно свързани. За да се следи срока е необходима програма. Световният и нашият опит са установили, че никой възложител не бива да допуска строеж с времетраене повече от три месеца да се договаря без програма и да плаща междинно без да следи програмата. В практиката това „правило”, в много случаи, не се спазва, въпреки, че последствията са винаги неблагоприятни поне за едната, а най-често и за двете страни.
Всяка от договарящите се страни може, съобразно интереса си, да има различно схващане за формата и съдържанието на програмата. Затова, особено при обществените поръчки, възложителят би трябвало да даде точни указания какво трябва да съдържа програмата и как да е форматирана тя, за да може да се упражнява най-ефективен контрол.
Програмата се изработва от строителя. Той знае крайния срок и своите ресурсни възможности. Той ще изработи график за изпълнение на СМР и въз основа на този график ще състави програмата. Програмата всъщност е остойностен график за реализация на междинните плащания.
В практиката на взаимоотношенията Възложител-Строител строителната програма е програмата, която изпълнителят представя на възложителя или е изработена съвместно. До скоро тя беше една актуализация на програмата (комплексната програма) от ПОИС и за нея най-често не се споменаваше отделно в договорите. Но ПОИС и РПОИС, по разбираеми причини, отпаднаха като задължителни съставки на инвестиционния проект. А в България не се прави това, което е задължително, та камо ли което е пожелателно.
Към инвестиционния проект сега се прилага задължително план за безопасност и здраве, към който има график, но този график е формален и не се свързва пряко със строителната програма.
И възложителят, и строителят са заинтересовани към Договора за строителство да е приложена строителна програма, най-малко защото с нея поемат задължения относно размера на плащанията, разпределени във времето.
Всеки възложител ще иска от българския строител да му представи програма, ориентирана във времето главно по две съображения: за да следи междинните срокове, чрез което осигурява спазването на крайния срок, и за да разчете необходимите парични средства, които ще трябва да осигурява по междинни срокове. И обратно - всеки възложител ще се стреми да подпише договорен график, съобразен с неговите възможности да плаща.
Строителят е заинтересован от наличието на остойностена и подписана от възложителя програма, с която последният поема задължение да осигурява ресурсно междинните плащания.
В практиката най-често и двете страни се разсейват и предпочитат да няма програма като договорно задължение. Всеки се счита за по-хитър и уж залага капан на другия, но често сам влиза в него. Възложителите не искат програмата, защото тя би ги задължила да осигуряват парите по точно определени дати. Строителите не искат програмата, защото по-лесно ще прикриват организационните си недостатъци. Това е повсеместно при обществените поръчки.
Обобщената чуждестранна практика изисква в определен с договора срок след подписване на протокола за откриване на площадката, строителят да представи програма по контролни срокове зададени от възложителя.
Ако в определен срок след представянето строителят не получи възражения, ще се счита, че програмата е приета (одобрена) и той ще трябва да я спазва. Ако получи възражения, той в общия случай ще трябва да се съгласи с тях или ще се тръгне по реда за решаване на спорове, което не е препоръчително.
В представата на чуждестранния възложител програмата е нашият досегашен комплексен уедрен остойностен график, направата на който не е лесна работа при наличие на подизпълнители.
Тя съдържа основно: организационния и технологичен ред за изпълнение на отделните етапи или видове работи с междинни срокове и застъпвания; връзката на междинните срокове със сроковете на/за доставка на основни материали и оборудване; необходимостта от машини по брой и видове към определени критични дати; наличността на работници по специалности (диаграма на работната сила); необходимите средства за плащане към всеки междинен срок.
Наличието на програма може да бъде успешна хитрина за всяка от страните, защото чрез нея може да се упражнява конкретен контрол и да се парират всякакви допълнителни изисквания.
Как ще се впише инвеститорският контрол в изпълнението на програмата зависи преди всичко от конкретизацията на поставената му задача и по-точно от паричните ресурси по междинни срокове, които възложителят ще осигури.
Основно задължение на инвеститорския контрол е да не допуска неизпълнения по програмата. Всяко междинно неизпълнение застрашава крайния срок. Много срокове по български строежи се провалят от инвеститорския контрол, защото съответните сътрудници не следят графика към строителната програма и допускат плащания без обективно основание, особено при обществените поръчки.
Голяма част от българските възложители, особено бенефициентите по обществените поръчки, възприемат договорната програма само като график за следене работата на строителя. Техните представители (инвеститорски контрол) подписват актове без осигурени средства, а това поражда задължения. И идва момент, при който възложителят не е в състояние да плаща.
В консултантската практика на СЕК имаме не малко случаи, при които възложителят отстранява строителя само, защото е допуснал закъснения по строителната програма. Договорна клауза му позволява да извърши това и резултатът е, че и други строители научавайки за това се стараят да не им се случи същото. Тази практика, впрочем, е била често срещан случай в България точно преди сто години. Няколко видни, за времето си, строителни предприемачи са фалирали точно по този ред при изпълнение на държавни поръчки за строеж на пътища, училища и за един затвор. Сега ни се случва обратното - инвеститорският контрол подписва актове, без да се интересува дали работодателя му е платежоспособен. За резултатите научаваме всеки ден от вестниците.
Заключението е, че договорната строителна програма е един от най-важните договорни документи и инвеститорският контрол е винаги отговорен за изпълнението му.
Напоследък има засилен натиск от прекалени „европеизатори”, договарянето за всички български строежи да става по образците на FIDIC, които са за международни договори. И там по отношение на програмата е записано следното:
„Изпълнителят трябва да представи на Инженера подробна проглама в срок от 28 дни след получаване на съобщението за започване на работа (бел. ред. - наш обр. 2). Изпълнителят, освен това, трябва да представи ревизирана програма, когато предишната програма престане да съответства на действителния напредък или на неговите задължения.
Всяка програма трябва да включва:
а) редът, по който изпълнителят възнамерява да изпълнява строежа, включително очакваното разпределение във времето на всеки етап от работата;
б) всеки от тези етапи на работа за всеки обявен подизпълнител;
в) последователността и разпределението на огледи и проби;
г) придружителен, към програмата доклад, който включва:
• общо описание на методите, които изпълнителят възнамерява да използва и описание на основните етапи от изпълнението на строежа;
• данни, показващи разумната предварителна преценка за броя на всяка специалност (група) от персонала на изпълнителя, необходими на площадката за всеки основен етап.
Ако инженерът, в срок от 21 дни след получаването на програмата не съобщи на изпълнителя свои бележки и предложения за промяна (които са задължителни) в рамките на договора, изпълнителят трябва да действа съгласно програмата.
Изпълнителят е длъжен незабавно да известява инженера за конкретни бъдещи събития или обстоятелства, които биха могли да окажат неблагоприятно въздействие върху работата и промяна на програмата като увеличение на договорната цена или забавяне на изпълнението. Инженерът може да поиска от изпълнителя да представи оценка за очакваното въздействие от бъдещото събитие и/или предложение за промяна.
ако по време на изпълнението инженерът даде съобщение до изпълнителя, че са констатирани закъснения по програмата, изпълнителят трябва да представи разширена програма.”
Друг въпрос е дали ще се приеме ревизираната програма или ще се прибегне до санкции.
