Общинските администрации, а и частните възложители сами упражняват инвеститорския контрол за строежите, на които те са бенефициенти, чрез свои служители. Не всички служители, обаче познават методиката за междинните плащания, а и в договорите често се пропуска този проблем.
Инвеститорският контрол следи за изпълнението на строителната програма и подписва междинни плащания само когато се спазва графика към тази програма. В програмата е указано дали междинното плащане се реализира повременно, т.е. за извършени видове работи или поетапно, т.е. за завършени видове работи. Инвеститорският контрол няма право на компромиси. Такова право би могло да има само лицето, което е подписало договора за строителство. Това са принципи, които се установяват чрез договорната практика и за тях няма нормативни методики.
Основната задача на инвеститорския контрол, независимо от начина на реализирането на тази задача е да осигури в срок изпълнението на предвидените видове работи, като използва за тази цел механизмите на междинните плащания.
Ако инвеститорският контрол влиза в действие след договарянето, една от първите му задачи е да поиска и да се запознае с договорната строителна програма и договорния график към нея за връзката на междинните срокове на СМР с междинните плащания.
Инвеститорският контрол не бива да се поддава на каквито и да е заклинания, че въпреки междинните закъснения, крайният срок ще бъде спазен. Той няма такива права. Всяко закъснение по междинен срок по правилата на добри практики се наказва. В противен случай, най-често, крайният срок не се спазва или нещо не се довършва, за което ще бъде виновно лицето, упражняващо инвеститорски контрол. Наказването на строителя, в случая, се изразява в забавено подписване на акта за междинно плащане.
Възложителят договаря времетраене, дава аванс и плаща междинно договорени суми. На него не са му достатъчни обещания и писмени заклинания, че срокът ще бъде спазен. На него му е необходимо да следи дали всеки вид работа се извършва в договореното време и в технологичната последователност, за да предприеме мерки, докато не е станало късно, а мерките са главно в спиране на междинни плащания, „докато се влезе в график”.
Практиката на примитивизма показа, че засега рядко има строител, който по своя инициатива и за свои нужди да се ръководи от график. Все пак има и те са успелите строители.
Пресметливият Възложител обаче възлага на своя инвеститорски контрол, нает под различни форми, да следи ежедневно дали се изпълняват работите в технологична последователност и по графика. Когато е договорено междинно плащане само по график, актът се подписва, ако и когато е изпълнен даден вид работа. Когато е договорено междинно плащане към края на месеца за изпълнените видове и количества към края на месеца, акта се подписва само ако е спазена технологичната последователност по графика и сроковете на критичните точки по него. Инвеститорският контрол Още при договаряне и поемане на функциите инвеститорският контрол трябва да е напълно наясно ще обвързва ли междинни плащания с междинни събития по графика или ще подписва плащания по календар за извършени видове работи. При свързването на междинните срокове с междинни плащания възниква необходимостта от още едно уточняване - плаща се за извършени или за завършени видове работи. Плащането на извършени видове работи или т.нар. плащане по график предполага наличие на график, в който са определени контролни точки (междинни срокове), при достигането на които може да се подписват разплащателни документи. Видовете работи, количествата и цените се знаят. Те са записани в графика. Чака само датата. И тя е определена в графика, но ориентировъчно. Ако предвиденият основен вид работа и всички съпътстващи не са завършени в определения междинен срок, не се реализира и междинно плащане. Когато настъпи събитието - завършване на предвидените работи, тогава се пуска плащането. Плащането на завършени видове работи Възложителят и неговият пълномощник - инвеститорският контрол са заинтересовани да следят стриктно за междинните срокове. Тогава възниква въпросът - защо в повечето случаи не прилагат този метод? Защото, за да иска някой от партньора да е стриктен, трябва и самият той да е стриктен. Трябва инвестиционната строителна програма да съвпада с графика за междинни плащания. Трябва, ако ще прилагат страшилището „плащане по междинни срокове” да имат осигурени необходимите средства по тези срокове. Един провал на плащане повлича провали по междинни срокове и предрича неясен край. Затова предупредихме по-горе, че инвеститорският контрол трябва предварително да е наясно какво ще освидетелства за плащане - извършени или завършени да някакъв етап основни и всички съпътстващи ги видове работи. А това зависи и от обезпечението на строителната програма със средства. Тук възникват и въпросите около термините за извършени или завършени видове работи.
Възложителят трябва по всяко време да е сигурен, че крайният срок ще се спази, а това се установява по графика. Този извод не е измислен, това е изискване на всяка финансираща институция и това е световна практика.
Целта на всеки инвеститор, появяващ се в качество на Възложител на строителна поръчка (нов строеж или ремонт), е да оптимизира зависимостта между цена и срок. За реализацията на тази зависимост, той наема под някаква форма инвеститорски контрол и му възлага контрола за цена и срок.
Критериите за оптимална цена и оптимален срок може да са и най-често са различни. Те зависят от съображения, които може и да не са споделени с инвеститорския контрол, а и не е необходимо.
