Затяга се контролът при плащанията и това предизвиква търсене и употреба на "разходни норми" за строителство.
Прието е в практиката, разходите за единица строителна продукция да се обособяват и наричат “разходни норми”. Терминът “норма” почти винаги ни води до асоциация на задължителност. Когато се казва или пише за нормативен разход или за разходни норми се подразбира, че някой, някога, някъде е направил и обосновал норма и тя е задължителна за участниците в строително-инвестиционната дейност. Така беше до 1991 год., до когато за всеки вид строителна работа имаше задължителна твърда цена и тази цена се образуваше от задължителни разходни норми. Това положение, обаче, предполага задължително и точно определени технология и организация на процесите. След либерализацията на строителните цени от 1991 год., настъпи объркване и стъписване по отношение на използваните до тогава разходни норми, групирани в сборници “уедрени сметни норми” (УСН). После свикнахме с обърканата ситуация и обърканото положение стана нормално. От тогава (1991 г.) сборниците УСН са с неопределен статут в смисъл на задължителност, но се използват в практиката. Появиха се и нови разработки на сборници с разходни норми, например “Разходни норми СЕК” .
Принципна разлика между УСН и СЕК няма. Разликите, до колкото ги има, се обуславят от променените материали и технологии на изпълнение.
Уедрените сметни норми (УСН) са разработени в периода 1976-1978 г. при използваните тогава материали и технологии. Сега нещата са променени. С тези промени са съобразени и постоянно се съобразяват разходните норми на СЕК.
При възлагане на обществени поръчки, инвеститорите предпочитат да се позовават на УСН, които макар и от по-друг период, са били одобрени от държавен орган. Някои строителни фирми и програмисти обаче, се възползват умело от това обстоятелство и променят или допълват УСН в собствена изгода, без да разберат това инвеститорите-възложители. В това принципно няма нищо лошо, ако не съществува явна корист, а тя съществува, защото “поправките”, “актуализациите” и “допълненията” на УСН са по правило в полза на една от страните - тази, която ги е правила. Поправячите поставят шифри (сигнатури) от УСН, вмъкват ги в базата данни на УСН и инвеститорите не могат лесно да открият промяната която ги ощетява. Подобни деяния не са нито нарушения, нито злоупотреби, нито измами. Цените на СМР се договарят, а кой, как ще анализира и ще определя цената си е негов проблем.
Разходните норми за труд, материали, механизация и режийни съставки, по които се ценообразува строителството, независимо кой ги е разработил и кой ги предлага, не принадлежат към техническите спецификации и другите инженерни нормативи, които са задължителни за всички проектанти, инвеститори и изпълнители.
Следователно, Разходните норми са препоръчителни норми, които проектантите възприемат като разчети, а инвеститорът-възложител и строителите могат, но с договорна клауза да ги възприемат като задължителни в конкретен казус и като база за разплащане.
Няма утвърдени от държавен или от браншов орган задължителни разходни норми за строителство. Няма е да има.
Всеки разход е свързан с определена технология и всеки възложител и изпълнител би трябвало във всеки конкретен случай да избира и определят технологията и нормата.
Законът не позволява монопол, картел и типизация в строителната дейност, въпреки че някои лансират изгодни на тях картелни варианти. За инвеститорите-възложители е по-лесно и по-удобно въобще да не се намесват в проблемите на разходните норми и калкулацията, а да търсят единична цена чрез състезание.
Софтуерните програми за изчисляване и преизчисляване на сметните стойности работят на един принцип, независимо от кого са разработени и как се рекламират. Те само изчисляват. Базите от разходни норми са различни и често се подправят.
Когато се договаря да се работи (остойностява) по разходни норми, трябва да се уточни точно според кои разходни норми, а инвеститорът-възложител да проверява дали се остойностява по договорените норми.
И понеже проверките стават сравнително трудно, се препоръчва договарянето на цената да става по по-рационалните методи, като например “глобална цена” или готови единични цени. С тази препоръка не твърдим, че посочените два метода са най-изгодни и най-съвършени.
Разходната норма за всеки вид работа, включително и ремонтните работи, може да се вземе от съответната брошура “Разходни норми - СЕК”, които са средни за страната и не е възможно да покрият всички конкретни случаи. Когато се касае за специфични случаи при скъпи видове работи, разходната норма може да се получи по аналитичен или експериментален път или да се поръча на експертна фирма да я състави и съгласува.
Повече подробности има в книгите на СЕК "Строителни сметки и цени" и „Договарянето – хитрини и капани”.
