При изчисленията за оферти и при контрола за плащането на обществени поръчки за строителство се използват нормовремена без да се актуализират, от което губят възложителите.
Няма актуален нормативен акт, който да урежда, поне методически, въпроси по нормирането на труда в строителството. Този проблем е елемент от т. нар. „добри практики”. От м. февруари 1991 г. (ПМС № 8) цените на строителната продукция (СМР) се определят по пазарни принципи. В това число и вложения труд като количество, качество и стойност. Величината „норма време” зависи пряко от използваната технология, инструменти и свойствата на влаганите материали и всеки строител сам би следвало да определя тази „норма”, като спазва правилата за ЗБУТ и другите изисквания на Кодекса на труда. Така е на теория. В практиката и инвеститори, и строители търсят и използват старите трудови норми в строителството (ТНС). Те не са изрично отменяни, а се считат за отпаднали след излизането на ПМС № 8/1991 г.
Тук можете да прочетете подробен коментар по темата.
